Камелия Кучер (1985 г.) издава своя дебютен роман „Дом“ след години пътуване по света, преди окончателно да се завърне в България заедно със семейството си. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, Камелия Кучер завършва образованието си в Женева. Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия, а „Дом“ е написан в рамките на една година. Както самата тя го описва: „едно откровение, най-сетне узряло достатъчно, за да стигне до света извън бюрото ми“.

“Пиша това, което искам да прочета. В този смисъл на първо място съм читател. На своите и чуждите истории.

Животът е път към дома. Но също така животът е книга, пълна с истории от миналото и настоящето. Всички четем от тази книга – осъзнато или не. И редом с това вървим към дома – осъзнато или не.

Моите книги са разговор – със самата мен, със света, с миналото и настоящето, с човешкото в човека. Човечността е най-ценният ни дар и често е основна тема в историите ми. Книгите, изобщо творчеството, също е сред най-ценните ни дарове, затова и то често присъства в моите истории.

Моите истории изразяват нуждата ми да се потопя в атмосферата, която създавам, да повървя по пътя на героите, които съживявам, да поговоря с тях, да съпреживея. Все си мисля, че накрая се получава така, че те дават много повече на мен, отколкото аз на тях. Надявам се да оставят същото усещане и у своите читатели – чувството за нещо добавено, една мъничка следа, която остава да тлее някъде там, в уютните кътчета на нашите спомени.”

Камелия Кучер

Камелия Кучер (1985 г.) издава своя дебютен роман „Дом“ след години пътуване по света, преди окончателно да се завърне в България заедно със семейството си. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, Камелия Кучер завършва образованието си в Женева. Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия, а „Дом“ е написан в рамките на една година. Както самата тя го описва: „едно откровение, най-сетне узряло достатъчно, за да стигне до света извън бюрото ми“.

“Пиша това, което искам да прочета. В този смисъл на първо място съм читател. На своите и чуждите истории.

Животът е път към дома. Но също така животът е книга, пълна с истории от миналото и настоящето. Всички четем от тази книга – осъзнато или не. И редом с това вървим към дома – осъзнато или не.

Моите книги са разговор – със самата мен, със света, с миналото и настоящето, с човешкото в човека. Човечността е най-ценният ни дар и често е основна тема в историите ми. Книгите, изобщо творчеството, също е сред най-ценните ни дарове, затова и то често присъства в моите истории.

Моите истории изразяват нуждата ми да се потопя в атмосферата, която създавам, да повървя по пътя на героите, които съживявам, да поговоря с тях, да съпреживея. Все си мисля, че накрая се получава така, че те дават много повече на мен, отколкото аз на тях. Надявам се да оставят същото усещане и у своите читатели – чувството за нещо добавено, една мъничка следа, която остава да тлее някъде там, в уютните кътчета на нашите спомени.”

Камелия Кучер